Сдружението на частните предприемачи и работодатели в Пазарджик разкритикува приетия на първо четене Бюджет 2026 и оповести очакванията си за корекции в някои параметри, както и за административна реформа, която години наред се отлага.   

 

Управляващите останаха глухи за позициите на работодателските организации и критиките, отправени към бюджет 2026. Той не само беше набързо приет на първо четене, но и бяха скъсени сроковете за внасяне на предложения – от 7 на 3 дена -  така този бюджет ще се окаже най-скоростният. И в случая изключително подходяща е българската поговорка „Бързата кучка слепи ги ражда“. Това коментира на пресконференция в БТА инж. Нишан Бъздигян, съпредседател на Сдружението на частните предприемачи и работодатели в Пазарджик. 

 

Според бизнеса бюджет 2026 – е поставил и още един рекорд -  по държавни разходи - близо 46% от БВП.  

 

„Страната ни върви към икономическа стагнация, към висока инфлация, голям дълг и са необходими спешни реформи, които безотговорно се отлагат.  Така гласувания бюджет ще доведе до увеличаване на външния дълг на България, който един ден нашите деца ще трябва да плащат. Сриваме икономиката. 

 

Управляващите избират популизма пред спасителни за държавата действия. В държавния сектор се раздават едни пари на принципа „дайте да дадем“, но те няма откъде другаде да дойдат – трябва да бъдат изработени от реалния сектор. А именно този реален сектор държавата удари с повишението на осигуровките с 2 процентни пункта, а това означава увеличаване на разходите за бизнеса, на себестойността на продукцията, което ще доведе до инфлация. По-високата осигурителната вноска за фонд "Пенсии" ще засегне 2,3 милиона работещи на трудов договор и техните работодатели, както и всички свободни професии. И понеже повечето бизнеси са без резерв, това ще стигне до работещите, които ще взимат по-малко, защото 2% ще бръкнат в техния джоб“, посочи Нишан Бъздигян. 

 

Освен това от догодина се повишават и осигурителните прагове - минималният в синхрон с минималната работна заплата до 620.2 евро, а максималният с 11.4% до 2352 евро, като увеличението е по-голямо от това, което беше заложено в предходните планове на правителството и което бизнесът очакваше. 

 

Другата промяна в данъчно-осигурителната тежест е удвояването на данък дивидент до 10%, който се очаква да засегне най-вече портфейлни инвеститори в публични компании и капиталовия пазар като цяло. Според експерти нереалистични са очакванията за приходи от този данък в размер на 340 млн. евро. 

 

„В същото време в държавната администрация ръстът е тотален – и като брой на служителите, и като заплащане. В последните 15 г., въпреки драстично намаляващото население, чиновниците, които издържаме, са близо 141 400. За сравнение, 2010 г са били 83 379. Или иначе казано, по 21 чиновници на всеки 1000 българи. В Германия са 15 на всеки 1000 души. В Гърция – 13“, подчерта инж. Бъздигян.   

 

Той посочи, че бизнесът е наясно, че въпросните 150 000 души са гаранцията на управляващите за изборите – „те са хранилка, послушни са и гласуват правилно. Колкото повече чиновници, толкова повече гласове!“ 

 

Значителен ръст има както в издръжката на МВР, така и на Отбраната, на НСО, ДАТО, КПК, а на всички останали служители в обществения сектор възнагражденията ще бъдат увеличени с 5%. Резултатът от всичко това е, че догодина разходите за персонал в бюджетната сфера ще набъбнат с около 886 млн. евро и ще достигнат рекордните 13.1 млрд. евро, или почти 11% от БВП. 

 

Разликата между приходи и разходи в бюджета, която е 3.2 млрд. евро, ще бъде финансирана с дълг, но реалната ножица е доста по-голяма. Предвидените нови заеми за догодина обаче са далеч над тази стойност - 10.5 млрд. евро. Така публичният дълг ще продължи бързо да нараства и за първи път се очаква да надхвърли 30% от БВП, а до 2028 да достигне 36.6%. 

„Какво очакваме? – Корекция на бюджета между първо и второ четене с ясни политики в него. Най-трудно ще е управляващите да проявят отговорност към реформиране на администрацията. За числовите корекции в бюджета трябва да се търси баланс, който да позволи на бизнеса да работи. Нужно е редуциране на разходите – от 38% преди пандемията, те нараснаха на 40%, за да стигнат до планираните 45% от БВП в бюджет 2026. И не на последно място, реформата в администрацията трябва да е съобразена с едно ново и адекватно определяне на регионите и административно деление“. 

Не увеличение на данъчното бреме, а намаляване на административния апарат, трябва да предприемат управляващите, защото повечето бизнеси са без резерв и всички, предвидени от управляващите увеличения, ще стигнат до работниците под формата на спад на възнаграждението“, прогнозират от Сдружението на предприемачите в Пазарджик.